Където и да отидем, отнасяме със себе си повече, отколкото мислим. Тези дни животът не е преливаща река, макар и пълноводна и бързоструя, стигнала до равнището, до което можеш да се допреш до нея с длан от брега.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
... всички носим в себе си повече, отколкото предполагаме, но започвам да си мисля, че с времето багажът неусетно намалява и започваме да забравяме собствените си истории.
може би като книга, която непрестанно се пише и пренаписва?..
:)
... или от твърде много препрочитане губи изначалния си смисъл?..
Мисля, че всеки текст се променя с времето, никога не е застинал - спечелва или изгубва от своя смисъл...
Публикуване на коментар