Трубачи

Гуча revisited. Съвсем не знам как да го опиша, защото изпуснах кълбото на историята и преждата дълго се търкаляше и развиваше. И все още чувам тромпети и тъпани в ушите си, поклащам се в ритъма на танца и пред погледа ми се мержелеят танцуващи хора. Толкова много срещи и усмивки, споделени мигове и истории... Беше по-хубаво от думите и просто трябва да се вкуси, без човек да очаква каквото и да било.
P.S. Отново работя на музика. Толкова години бях изгубил спокойствието, необходимо за това.