Добрият дом

Вчера бяхме на гости на Вели. Срещнахме се и отидохме.
По стълбите имаше цъфнало мушкато. Още входната врата беше пъстра – цялата беше в картинки и рисунки. Целият апартамент беше в рисунки, картинки, снимки, цветя, украса... Стените светеха в приветливи цветове, а библиотеките бяха пълни с добре запазени книги – главно философска и религиозна литература.
Вели ни събра в своята стая и заедно с майка си започнаха да къщуват. Съдовете и приборите бяха шарени, килимът, одеялата, дори думите... В кухнята беше бабата на Вели – като че дошла от приказките, с лека ирония, открити, светлосини очи и бяла коса със забрадка на цветя. Говорихме си за Родопите, от където беше тя. Майката на Вели пя руски песни.
Ястията бяха прекрасни, виното – най-гъстото и меко домашно вино, което съм вкусвал, меденките – домашни, с орехи...
Навсякъде имаше необикновени предмети, светлина и дори в усмивките бяха станали многоцветни.
Толкова добър дом от години не бях виждал.
Когато си тръгнахме, вечерта беше прохладна и ясна. На следващия ден дори човекът с пробитите обувки се усмихваше, а валеше много сняг.