Срещнах един наистина изумителен човек. Казва се Алиса и може би няма да я видя. Благодаря от сърце на Caribiana, която ми прати линк – с това бяха зарадвани наистина много хора.
Сред наистина многото прекрасни неща, които е написала, е това.
Когато си измислих Дулсинея
Ти вярваш ли във мелниците, Санчо?
Във мелниците, цепещи вселената
на малки безмисловности, обрамчени
с фалшиви вени, Санчо. С празни вени.
Кажи ми, Санчо, беше ли цинично,
когато си измислих Дулсинея
и тръгнах (срещу Тях) да я обичам,
и себе си обичах... като нея?
А чувах нощем, Санчо, във съня си,
как мелниците кълцаха косите й,
в обковната си глупост как я търсеха...
Те, мелниците, Санчо, я съсипаха.
Те, мелниците, Санчо, я погребаха.
С лопатите приличаха на рицари.
С машинна точност целеха. Изтребиха
последната й родственост със птиците.
Те бясно, Санчо, хвърляха скали
в защита на замерените с камъни.
Но... тя не доживя да я боли.
Умря под тежестта да бъде Дамата.
Та, Санчо, днеска не е за поезия.
Тя рухна с Дулсинея. Смляна с мъст.
Кръстато знаме лесно се извезва... но
не всеки кръстоносец носи кръст.
7 февруари 2008
Понякога ми се причува: „Аз искам да напиша днес поема...“, или може би: „Аз искам да напиша днес вселена...“.
Изпълва ме благодарност.
6 коментара:
тъжно е , че младите хора използват поезията за подобни мрачни излияния, осъзнат егойзъм. и в кое време живеем, коя година е? кога е писан дон кихот, той ли е днешния герой?...по-тежки ли сме с таз ненужна мъка?
=)_______________V.
мисля, че не си разбрал за кое време е писано
аз мисля, че много неща не разбира ;)
Хора!!!На вас, които пишат ли трябва да се припомня, че всеки, според вярата си, живее в и гледа от различно място. Лесно отричаме чуждото и свое мислене, трудно си изпълняваме дълга на оптимисти.
B.
оптимизмът едва ли е дълг.
тук се вихри спор
ясно е, че всеки има различен възглед
мисля си - вървим си нанякъде, следваме пътищата си, случват се добри или лоши неща, споделяме...
вярата и обичта ни продължават да живеят, а ние ги споделяме
:)
Публикуване на коментар