Дълго пътуване на стоп, невиждани усмивки, несподелени думи и много... вятър по снежните писти, из гората и край изворите.
Прибрах се с песни и шеги.
Четох едно писмо и си спомних за едно разказче на Стивън Кинг - „Последното стъпало“.
Там се казва нещичко за „резервните варианти“ - според мен няма такива, няма чернови, илюзия са, човек просто се пуска.
Няма коментари:
Публикуване на коментар