![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEilnxsD1nNyvOm-8WiqopA45fs5Ap0KF06Sa5P4h7EDnlOjKS7mq0Yxxl7nOOVJ3cIA2okw5-KPgpnUyK59g4jbzZzySSux9lbq2dJ27jX7m8pUt1jrD_a1GZhZEyloPkDjw5KvllCVb_k/s200/age_1800s.jpg)
В малко разбъркан ред днес бяхме във „Фабриката за чай” да слушаме китариста Румен Спасов и флейтиста Кристиян Симеонов. Поканата беше от Марина, а се постарах да поканя още много хора. На сутринта след Св. Валнетин никой не си вдигаше телефона, а аз закъснях и… намерих Сашо там и Марина с нейната малка Лора. Бардът свири класика, етно, Щурците („Футуролог”), The Beatles… Не честитих празника на много хора.
Беше прекрасно когато от публиката се чу тарамбука, маракаси, Лора засвири със звънчета и един човек излезе с устни хармоники.
„Последният милиционер
над Омир слънчево ридае...”
И нещо във въздуха…
Няма коментари:
Публикуване на коментар