Това е филм на Иван Терзиев, заснет през 1972 г. Вчера беше 75-ата годишнина на режисьора и имаше прожекция в Одеон с малка публика, но много близки. Самият режисьор дойде да ни види и да си поговори с нас.
Беше възхитително. Нещо чисто, находчиво и българско. От тебеширените рисунки до млякото по устните, от усмивката до плесницата.
Филмът ми стана любим почти колкото „Да обичаш на инат“, а после си напомних за Шукшин и Моничели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар