вторник, 6 януари 2009 г.

Като втурване


Понякога човек пише за да избяга, а понякога – за да се справи с лошото в себе си, което натежава с времето.
ps Ако човек беше спокоен, може би нямаше да твори.
Posted by at
Labels:

6 коментара:

Анонимен каза...

спокойствието е душевна подлост.

7 януари 2009 г. в 0:44
Niky каза...

непознат глас, остър, отсъждащ, режещ със замах :)
а може би всяка подлост тръгва от душата или е отправена към нея...

7 януари 2009 г. в 9:17
Анонимен каза...

спокойствието е най- близо до съвършенството...ето защо е толкова трудно постижимо...и само в творчеството намираме пътят към него.

31 януари 2009 г. в 16:43
Анонимен каза...

http://www.youtube.com/watch?v=ellu5xXNmYs

31 януари 2009 г. в 16:52
Niky каза...

а може би е недостижимо? така си мисля - че не може и че трябва да бъде достигнато :)

1 февруари 2009 г. в 22:22
Niky каза...

p.s. благодаря за поздрава

1 февруари 2009 г. в 22:23

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)