Всяка минута от филма беше като глътка вино. „25 цента” (Two Bits) на един превъзходен режисьор (Джеймс Фоли) и един възрастен, но талантлив сценарист (Джоузеф Стефано).
Филмът, подобно на Rambling Rose („Палавата Роуз”, 1991 г.) и Съквартиранти (Roommates, 1995), се виеше, виеше около една момчешка история, с много преплитания и завои. Имаше своите розови листчета и своите бодли, своите тъги и радости. Смехът обрамчваше думите на героите като дантела.
Едно дете (Джери Барън) се научава да проси, да обича, да вижда. А неговият дядо (Ал Пачино) пази иронията си така, както пази своите спомени и мечтите на момчето. А майката (Мери Елизабет Мастрантонио) може би и в живота е съвсем такава, като своята героиня.
„А най-красивото нещо в живота е, че продължава”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар