Няколко души ме подсетиха за „границите на илюзията“. Един спокойно може да каже: „Всичко е илюзия“, а отговорът на това твърдение може да бъде: „Илюзията може да бъде толкова истинска, че да бъде реалност“. И отново има само онези граници, които ние поставим.
Какво правят онези, които мечтаят? Онези, които живеят в приказките, където доброто побеждава, а героите са силни... Ако тези, които мечтаят, спрат да вярват в мечтите си – този въображаем свят ще изчезне, а светът ще стане по-прост и по-истински.
Някой ще каже: „Мечтите са бягство“. А на всички е известно, колко обичам да бягам и бих отговорил, че: „Мечтите са порив и стремеж... когато ти стигат силите“.
А колко често се случва да видим нещо красиво и да повярваме в него – дори и да е малко и слабо. И нашата вяра го пази.
Няколко скъпи за мен хора казаха: „Всичко е възможно“. Мисля, че вчера срещнах още един човек, който може да го каже.
3 коментара:
Хората обичат лъжата повече от истината. а тези които бягат от "скучната" реалност го правят защото нещо в нея не им достига, но тази недостатъчност не е вън, а вътре в самите хора.
да :)
Небето натежало е от скръб,
но пази още синия светлик.
Напомня ми за нечии прибежки.
Ту е далечен, ту е близък - лик,
пробягващ смело с тебе по ръба.
Публикуване на коментар