Дивото зове

Какво хубаво заглавие. И “Сияйна зора”, и всички други: Джек Лондон в преводите на Сидер Флорин (който е превел също приказките на Оскар Уайлд).
Иска ми се да добавя нещо за поривите, за стремежа, за това как всеки миг може да те изгори, да бъде смърт и едновременно с това раждане.

Венко каза: Животът се самобалансира. Това е от малкото неща, в които вярвам... А еднорози ще има винаги. Аз също ги виждам, но не хуквам да ги гоня за да придам смисъл на живота си... Да, естествени са и като всичко естествено – умират... Така трябва. И е хубаво, когато се освобождаваш за новото.
Ники каза: Хуквай понякога. Забрави хармонията. Не оставяй всичките да отминат, да отлетят.
Венко каза: Хуквам. Това, че не ти казвам е друго.
Ники каза: Добре, бъди таен, а аз няма да бъда.
Венко каза: Не съм таен, няма нужда просто...
Ники каза: Може би е по-добре да плуваш в бурните води...
Венко каза: Щом така ти е по-интересно, твоя си работа...

(Да, това са силни думи. В тях има упоритост и непримиримост... Това ме изпълни с радост. Бях помолен да не променям контекста. Ех, ирония, тея дни иронията ми изглежда като благословия...)