Дали да напиша нещо за балета. Или за хипнозата. Или за глада след джаз и стихове. Смисълът малко се губи, а мислите не успяват да ме догонят. Единствено есента и стиховете за нея - но когато си тръгна от работа днес ще хвана пъстрата й ръка и ще се огледаме.
2 коментара:
...танцуване със светлина на безплътни същества... така втъкано в идеята за болно и красиво, за огън отвътре, който изгаря, и изкустово, което насища всичко в теб...
изкуството е неточно отражение на реалността, а животът е в нея и опиянява, здрав, силен, ведър :)
Публикуване на коментар