Вчера ме победиха. Разумът и логиката. Пред мен отново поставиха цяла една философия на отчуждението, която действа и на която мога да противопоставя само това, което правя, само вярата си и обичта си.„Хората са щастливи сами по себе си. Те не могат да бъдат заедно. Срещат се замалко.“
Вероятно затова повечето смислени, умни и любими същества край мен са някак... уморени.
Глупаво е да скривам... Остава ми само това, което се опитвам да правя.
4 коментара:
Това, което се опитваш да правиш, не е малко. :)
Поздрави!
благодаря. поздрави :)
не, не може да се срещат за малко...знам, че е така, но въпреки това не мога да не го отрека... защото най-скъпите си ги взимаш и си ги носиш в кутийката на душата си, там са завинаги. там е и може би единственото "завинаги", което има.
сис, не ги затваряме, даваме им всичко
Публикуване на коментар