Последните дни бяха толкова изпълнени с вълнения... Направо ми се вие свят. Съвсем съм си изгубил ума.
Вчера много близки бяха далеч, а после се приближиха.
Снощи направих опит да си събера мислите (и думите) и към 23 ч. си пуснах U2 и слушах песните им 2 часа. Ефектът не беше голям. Where The Streets Have No Name.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
хубава картинка :)
Публикуване на коментар