Looking

I'm looking through you
Where did you go
I thought I knew you
What did I know
You don't look different
But you have changed
I'm looking through you
You're not the same

Your lips are moving
I cannot hear
You voice is soothing
But the words aren't clear
You don't sound different
I've learned the game
I'm looking through you
You're not the same

Why, tell me why
Did you not treat me right
Love has a nasty habit
Of disappearing overnight...

Спомних си за тази песен когато вървях днес към работа. The Beatles. Те ще да са казали нещо по въпроса.
Имаше различни приветливи хора по улиците, но повечето бяха омърлушени и сънени. На „Попа“ имаше поне 2 слънчеви двойки, с които ти се иска да отидеш някъде и да си купиш карамелизирани пуканки. После видях и 2-ма-3-ма души, които бяха спретнати и изтупани на външен вид. В тях имаше... как да го кажа... искрици от предишна волност и свободолюбие, но тлееха и хората се клатушкаха неуверено на високите или ниските си, но винаги скъпи обувки.
(Сега си спомням и един любим филм с Шон Пен, „Аз съм Сам“, в който купуваха обувки за дъщеричката му... Музиката отново беше на The Beatles.)