„...мъжете там хилави войни бяхажените – отвъргнати, неми сирени.“
Дебелянов
Отрицание. На себе си дори. Има нещо патетично. Вчера, на пазара, видях една продавачка. Тя продаваше само една чаша с дренки, поставена на обърнат кашон. Имаше връзки повехнал копър. Когато някой посегнеше към копъра, тя казваше: „Не е пресен, не е днешен... Няма да ви лъжа сега.“ И просто стоеше там. Немотна такава, угрижена.
Спомням си за един близък, който просеше и свиреше на кавал, понякога пееше и понякога рецитираше стихове.
И още от Дебелянов:
„Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.“
И Казандзакис така казваше: „спокоен съм, защото съм безнадежден“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар