Тук е вихър. Такива неща се струпаха на главата и на сърцето, неизразимо е. Стовари ми се. Неразбираемо, неразбираемо. И лошото, и доброто.Беше ми дадено едно... особено знание... по особен начин. От определена гледна точка прилича на "трябва да се промениш", а от друга звучи като "ограничаваш хората".
***
А колко е леко да споделиш. Колко е безгрижно да се усмихнеш!
Споровете, като че и те са част от общуването.
Не само усещанията.
***
Позицията ми... понякога прилича на върбово дърво - наведена, преклонена, повалена почти.
Думите да си гледат работата.
Мълчанието също може да говори.
***
Намерих един отговор и после още един.
Първият: "Хората стъпват по различен начин."
Игра?
Вторият (преди време, от един мъдър човек, от един баща): "Свободата човек я носи в себе си."
***
А лютичетата - те често ми напомнят за красотата, за споделеността, всеотдайността, всичко, което те пробужда сутрин и те слага да спиш вечер. И не ти дава покой, защото... в него живее частица истина.
7 коментара:
"Хората стъпват по различен начин."
------ хората вървят по различни пътища!
"Свободата човек я носи в себе си."
------ но не винаги може да бъде свободен!
Предизвикателно :)
Човек винаги може да бъде свободен.
Най-малкото - единственото условие е да обичаш.
Спомни си "Скитникът между звездите" :) макар и понякога да се усмихвам на идеализма му...
говориш май май прекалено идеално! не винаги когато обичаш си щастлив - има моменти, в които съжаляваш, че обичаш :) не мислиш?
И като се замислиш - колко момента си имал до сега, в които си бил наистина свободен, ама наистина, и си го почувствал този СВОБОДЕН момент и си се насладил? :)
Малко е прекалено идеално и мечтано, за да е реално :)
ех, хвъркатото ми! :) много е хубав този пост, макар и енигматичен..
да обичаш и да си свободен, това те прави най-силен. и най-лек. и най-жив.
ох, забравих!
лютичетата!! :)
ах, галя, тези неща са така неудържими...
p.s. понякога дори забравям да благодаря
Публикуване на коментар