петък, 26 септември 2008 г.

Back

Случи се нещо хубаво, светло и радостно. Срещнах една позната с нейното детенце на 4 годинки. Здрависахме се с майката и с момиченцето, което изглеждаше леко смутено - но гледаше все в очите. А майката - и тя беше радостна, макар и да каза, че детенцето е нещо настинало.
После, на раздяла то ми се усмихна, махна ми и пак така – гледаше все в очите. А нейните бяха едни прями и тъмни. Напомняха, че си забравил нещо.

Няма коментари: