сряда, 20 август 2008 г.

П.


Видях я. Не я бях виждал от 4 месеца. Беше дълго.
Прекрасна.
Да видиш някого… е като да го прегърнеш. Да прегърнеш някого е като да го целунеш. Да го целунеш е всичко.
И така.
Винаги.
Posted by at
Labels:

2 коментара:

Анонимен каза...

п.-тата са особени.

21 август 2008 г. в 21:13
Niky каза...

d. също :)
и изненадващи...
може би заради вярата... и заради всяко докосване.

22 август 2008 г. в 9:21

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)