Трябва да започна да наваксвам с писането. Толкова много неща се случват и… не успявам. И с писането, и с китарата…Радостно е, неудържимо. Двадесет години очаквам и мечтая да пускам хвърчила. И неочаквано вчера се случи. Благодаря, Стеф. Беше там. Мечтаех, мечтаех... имаше и още някого, още хора.
Цял ден пътешествие. Сис, следващият път е твой ред.
Ходихме на едно място, където не съм водил почти никого. Имаше извор, долина и поляни. Слънцето беше горещо, тревата беше суха и златиста, а дърветата шумяха като че да бяха задрямали. После слънцето стана милостиво и далечно, докато не дойде вечерта.
U2 – Kite.
Няма коментари:
Публикуване на коментар