19-20 юлиПрескачам едно пътешествие през Стара планина – има много неща, които не ми станаха ясни. Ще подхвърля само за красотата на река Тъжа и пролома й, за птиците, цветята, скалите и тунелите там... в асфалта на пътя беше поникнал слънчоглед. И за птиците в Поликраище, къщите, махалите, полетата... Стоян се обади да провери дали съм стигнал – беше мило. После за първи път се разхождах из Велико Търново.
2-3 август
Обадиха се приятели. Първо Цецо, после Сашо. Сашо ме посрещна на гарата в Земен. Смяхме се, вървяхме и хапвахме едри, медени джанки. Тръгнахме покрай Струма с Дени, по влаковата линия край високите скали, през гори и поля, мостове и тунели. В един дълъг тунел ни настигна влак. Стигнахме Скакавица и водопада. July щеше да празнува своя рожден ден там. Беше прекрасно – смях и игри. С Гери отидохме до върха на водопада. Край ментовите стръкове пихме вода.
Огънят гореше в далечината. Заспивахме, но беше много мокро.
Тръгнахме рано на сутринта и отново беше път и релси, после полета и... град.
3 коментара:
ох,човек!...чуя ли земен неизменно се сещам как почти без да искаме се закарахме там 5 човека и после почти не ни сгази влак.бягал ли си от влак в тунел!
нас ни настигна в тунел. не се изплаших. нито за миг. много, много странно. дори един мускул на лицето ми не трепна. не бягах и усещах колко е ненормално да не се боя. спокойно оставих раницата, облегнах се о стената и се загледах в идващия влак.
аз първо написах коментара,после прочетох целия пост,хаха.
е,ние избягахме,и мен дотолкова не ме беше страх,та дори забелязах едно шише,което да приберем в торбата с боклуците.
оф,глупости.ама прекрасни
Публикуване на коментар