Ветрове

Последните дни прескочих пътешествията. Останах си вкъщи и се опитах да поспя повече – почти се получи. Мисля, че бях видял твърде много места и хора. Някои от срещите бяха неочаквани и хубави.
Човек не трябва да се примирява. Усещането е като при гларусите – спират да размахват криле, оставят се на въздушните течения, а отстрани изглеждат почти неподвижни.
За момент забравих за грузинските народни танци, които бяха прекрасни.
Отидох да подаря едно непознато бяло цвете.
Привличаха ме още повече листът хартия и моливът, но още не съм разказал за последните пътешествия.