Мислех си как денят на човек се очертава от светлината. Сутрин го събуждат лъчите през открехнатия прозорец или врата. Очите му свикват със светлината и цял ден я следват – независимо дали денят е слънчев, облачен или дъждовен. В последния случай има много капки, които да блестят.Потърсва светъл глас, отронена, неволна усмивка... забравена, позната и жадувана...
Вечер, в тъмното, погледът не може да различи много, затова потърсва луната или звездите. Или човек затваря очи и потърсва нещо светло в себе си...
Няма коментари:
Публикуване на коментар