
Седмица след това отново съм в същата зала. Трудно намерих билет. Този път никой не дойде, но отново беше невероятно красиво. Четири ансамбъла танцуваха и играха, пъстри, стройни, весели, светли, румени и засмени. Като цветя, като китен двор с цветя беше цялата сцена. И шепнеха сякаш, че „всяко добро заслужава човек да застане до него“. После се сетих за разни неща като Бисквитеното чудовище и калейдоскопи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар