Храсти

Мислех си за леглото от рози и слушах Bon Jovi. Чудех се дали има много бодли.

Заглавия

Тук са заглавията на някои от историите на моя скъп приятел от детинство, Рей Бредбъри.

perhaps we're going away
and still the moon shines bright
thus love betrays us sometimes
unmasked by the golden apples of the sun
and the dandelion wine
it shimmers in its wonderful ice cream suit
and smiles
and we'll gather at the river

Коктейл

Опитайте Burnt Fig – карамелизиран сироп от смокини с коняк и сметана.

Загадъчност

Хората се стремят към яснота, а загадъчното и тайнственото уверено ги привлича. Може би затова са така популярни и историите за призраци.
В очите на всеки може една история да се превърне в загадка.

Случки

Китарен звън. Павел.
Гъдулка. Георги Андреев.
Приказки и герои. Ники.
Гръм от котлон и чаши. Кико.
Птички и светлина. Вяра.
Синьо небе. Дани.
Волност. Дани.
Милост. Лора.
Калейдоскопи. Ели.
Нашепващо ехо. Pearl Jam.
Туптене и парк. Б.Т.Р.
Платноход и въжета. Цецо.
Вечност.

Отшумяваща песен.

Go Hollow boned and feathered she fell to him,
wriggling perdition she plucked
from deep within
Feasted high on flowering branches
the fruit of his heart
he gave willingly for her
Spring lilies-of-the-valley
From fresh wounds were gathered
thick sheaves of love
He lay open palmed to her world:
she stretched in arched abeyance,
holding thunderclap and starlight in one mind

Sad to see the season go
I'll miss the crackling of the air,
the loss of all I know
Sad to see the season go

Indian corn and the bitter taste of envy in the air
Mired now in cyclic decay. The nag of conquest
and an embrace of a withering world

Locked here these dreams of you,
imperfect dormant seeds
There is a dignity to this solitude,
a sparkling ambiguity
both liquid and solid at one time.

Cowboy Junkies.

Снимка: NG

Прескачане на трудности

Подсетиха ме. Когато бях малък и често виждах падащи звезди и самолети по нощното небе
си пожелавах всеки път едно и също нещо - дори Земята да беше в метеоритен поток.
Оттогава все си мисля, че всичко се подрежда за добро и е нужно само малко вяра. Ванката казваше "пашата обича смелите"...

Реклами 1

Видях няколко забавни реклами.
Първата: "Kiss me, I am Irish."
Това е "традиционно" ирландски поздрав, но се говори за... уиски.


Втората:
"Take home a 18 year old to meet your Dad."
Става въпрос за 18-годишно уиски за 15-ти юни, Деня на бащата.
Има и още някои, но сега съм се зачел във Франсоа дьо Ларошфуко - с радост препоръчвам.

Концерти 2

Концертите продължават. Да! Изпратих много мейли, изправих се пред много нежелание, но дойде Вярата и Адаша с няколко души. Това беше в понеделник. Ансамбъл „Родопа“ и много други. Как пяха, как свириха и играха, какви гласове... От гласове като Златина Узунова и Валя Балканска ми се зави свят и ми се замъглиха очите. Беше разтърсващо и отнасящо, като огнена буря, опожаряващ огън и вятър.
Седмица след това отново съм в същата зала. Трудно намерих билет. Този път никой не дойде, но отново беше невероятно красиво. Четири ансамбъла танцуваха и играха, пъстри, стройни, весели, светли, румени и засмени. Като цветя, като китен двор с цветя беше цялата сцена. И шепнеха сякаш, че „всяко добро заслужава човек да застане до него“. После се сетих за разни неща като Бисквитеното чудовище и калейдоскопи.

Характери

В главата ми отдавна се въртят едни мисли... Все още не са ясни, но вероятно няма скоро да ги разбера. Ще опитам да ги изразя.
Стоян веднъж каза, че най ненавижда завистта. Според мен тя е проявя на егоизъм и той наистина е опасен – той не означава да не се пазиш и да се затриеш, а да се затвориш в и за себе си.
За мен още по страшни са страхът и безразличието. Първото е отново нещо егоистично, което те спира, както и престореността.
А безразличието - то е висша сила. Не мисля, че има нещо по-силно от безразличието. Можеш да противопоставиш вярата си на него, но твоята вяра не може да пребори безразличието на твърде много хора. Всеки по своя път към щастието – по-пряк, искрен и открит или по-лъкатушещ и измамен.

Полусън

Онзи ден Вяра говори с мен. Каза ми толкова много неща, толкова истински... Бяха такива, каквито трябва да бъдат, и беше права. Но въпреки това продължих и не спрях. Причината беше, че думите й бяха правилни в един истински и красив свят, който е забравил за егоизма, престореността и безразличието. Остава стремежът към доброто. Има го и е неудържимо. Ани каза, че "само трябва да го видиш". То е будно или в полусън. Както красотата е пламък.

Илюзионистите

Има хора, които не обичат рождените си дни. И дори имената си. Това ме навежда на странни мисли. Трябва ли човек да обича себе си за да бъде добър? Явно не.
С Лена имахме дълги спорове дали и колко човек трябва да обича себе си. Според мен обичта е за да бъде раздавана безпаметно. Можеш да цениш себе си и да се стремиш да бъдеш по-добър.
Трябва ли да бъде милостив към себе си за да оцелее? Трябва да има поне капчица милост - както казва Шекспир. Иначе ще изчезне, ще бъде измама.
А какво означават понятия като личната свобода и личното пространство? Приличат на илюзия, ефимерна идея, фокус, измислица. В повечето случаи мисля, че маскират неща като липсата на вяра и смелост.
Все пак трябва да се бранят някои парченца свобода, които всеки си мисли, че са големи, но може и да не са.

Мигове на неочакван стремеж и още по-неочаквана обърканост

Любима тема ми е да помисля за съдбата, късмета, провидението. Винаги съм имал чувството, че се грижи за мен, че ме пази. Е, иска ми се да ги нямаше някои от големите трудности, но и те имат значение. Сякаш всяка промяна е за добро и те научава на нещо.
Последните дни са много диви. Вече имам най-хипарската блуза, подарък от един верен металург – от Кико. Толкова много съм научил от него и от Павката.
Мисля, че и съдбата всяка сутрин поглежда към мен и си казва: „Я да видя, интересно какво ще направи днес, как ще се измъкне, какво ще му се случи...“.

Отново

Тези дни отново заживях с The Beatles. С техните радости и тъги.

Не само игра

Спомням си, че един човек много обичаше делфините...
Всеки може да се разбира с когото пожелае.
С желание и от двете страни.
Разбирателството - липсва ми.

Концерти 1

Четири поредни нощи без много сън. Тържества и концерти. Отново мнозина се отказаха да пътуваме за Ловеч. Работната събота беше започнала неблагополучно, нямаше много възможности за транспорт и все пак успяхме да стигнем с Ани. Тя е добър пътешественик. Носи късмет, китара и пробити обувки. Оглеждахме се, но намерихме малко познати.
Twisted Sister. Концертът беше най-великият от всички. Певецът дивееше, летеше, крещеше и се смееше. Бандата беше в оригиналния си състав. Толкова много енергия, сила, експлозивност. Усещах я като гръмотевична буря, която ме отвява. Музиката се превръщаше в палещи съзвездия и правеше всяка мисъл ненужна. Ревяхме и скачахме, а в краката ни бяха раниците. Бях прегърнал китарата за да я запазя от тълпата.
Разотиване. Разходки и бутилки. Мислите ми летяха. Запиляхме се без да срещаме много хора, а Ани търсеше познати. Откараха ни до лагера заедно с едно кученце. Опънахме палатката, присламчихме се към огньовете. Липсваха ми близките.
Прохладен сън. Ранно утро. Непознати приветливи лица. На улицата разпитвахме за пътя. Една белокоса баба, която обичала да готви, ни разходи из града, а Ани й подари икона и я разплака от щастие.
Полутахме се, открихме че автобусите са абсурдни и на стоп през равнината се отправихме към Крушуна (по препоръка на Цецо). Качиха ни много интересни и добронамерени хора. Разказваха истории. Стигнахме парка, скалите, гората, пещерата, реката... Беше неописуемо вълнение. За първи път влязох в пещера...
Вървяхме без да спираме. Гонеше ни дъждът. Измъкнахме се на стоп. Два пъти до града, до възхитителното ресторантче „Фенерите“, което си бяхме избрали.
Песни по улици и мостове. Множество срещи. Вълнения. Толкова биеше сърцето ми, а понякога беше толкова свито. Влязох в църква, която ме заслепи. Видях стенопис, който ми помогна да си поема дъх и пих от вода, която гореше устните ми. Красота и тревога. Срещнахме още хора и мислите ми бяха разбити на парченца и много объркани. Открих, че много вярвам в това, което правя, стремя се да постъпвам правилно, да намеря (дори и да не разбирам) какво е добро.
Концертът на W.A.S.P. също беше върховен. После шофираше Павката и слушахме W.A.S.P. Път към дома, песни, сладки и кафе, затварящи се за сън очи и прегръдки.

Доверие

Мислех си за доверието. Толкова е важно да се доверяваш. И да вярваш в някого.

Приключения

Спускам се по вълшебните лъчи на пътешествието през последните празници. Бях се уговорил с няколко души и ме изпълваше светло и радостно очакване. Когато дойде време да тръгваме се разбра, че ще пътувам само с една приятелка. Приготвихме багажа, взехме нейната китара и потеглихме.
Дори само до тук да съм разказал, Емо се въодушеви и каза: „Ани е герой“.
Стигнахме до Троян, запътихме се през горите с песен, и срещахме чудати и доброжелателни хора като дядо Тома и отец Филип. Стигнахме и беше така красиво място - неудържимо красиво. През нощта криво-ляво опънахме палатката, посвикнахме със студа и с дъжда, и на сутринта времето беше ведро и ясно. Разпитахме за пътя, изгубихме се, скитахме по дивотията, озовахме се отново в Троян и на стоп стигнахме до Априлци. Поспорихме за пътя и накрая се намерихме на най-красивото място - равна поляна с изглед към върховете на Стара планина, потънали в белота, мъгла и сняг. Събрахме съчки, опънахме палатката, сготвихме и попяхме. В единия край на поляната пасяха сърни.
На следващия ден – път, който е равен, топъл, открит, дълъг и спокоен. Стигнахме при Цецо и Дима в Севлиево. Попяхме (в повечето случаи пееше само тя) и после се веселихме. На сутринта отидохме до Стражата. Скалите бяха омагьосващо красиви и величествени. Бяхме десетина близки и радостта не спираше. Заваля дъжд, изпекохме скара и отново музика. Измих си лицето в листата на дърветата.
Тръгнахме си през Велико Търново и кръчмата „Улицата“ и после видяхме пак среднощна София.
Мислех да се отправя към други места. Беше хубаво. Всеки уикенд ще се пътува. Спрях се замалко за да подредя библиотеката.

Минаване

Мислех си за миговете, за които не искам да говоря. Онези, които учат. Онези, които не могат да бъдат забравени. Онези, които не позволяват на човек да спира и да губи време.

Между страниците

Купих си една книга, която ме изпълни с голяма радост.
О, и как ми се рисува... и ми се пише. Трябва да ми остане малко време да опиша Големите Пътувания.

Слънчево място

Срещнах една приятелка на улицата. Беше пъстра и цялата в цветя, продаваше украшения, изработени от нея. Беше пътувала и намираше, че вятърът е хладен. Търсеше да се стопли на някое слънчево място. До нас неочаквано дойде и възрастният портиер на гимназията, който ме познаваше.

Let go

Излязох да подишам навън в дъжда – от книги и музика през последните два дни.
Днес видях как една жена, която продаваше балони, прибра сергията си и пусна двадесетина балона във въздуха – да отлетят. Трудно откъснах поглед от тях, въпреки че ми влизаха капки дъжд в очите. Точно това забравят някои хора – да оставят нещо. Let go.