петък, 16 май 2008 г.
Мигове на неочакван стремеж и още по-неочаквана обърканост
Любима тема ми е да помисля за съдбата, късмета, провидението. Винаги съм имал чувството, че се грижи за мен, че ме пази. Е, иска ми се да ги нямаше някои от големите трудности, но и те имат значение. Сякаш всяка промяна е за добро и те научава на нещо.
Последните дни са много диви. Вече имам най-хипарската блуза, подарък от един верен металург – от Кико. Толкова много съм научил от него и от Павката.
Мисля, че и съдбата всяка сутрин поглежда към мен и си казва: „Я да видя, интересно какво ще направи днес, как ще се измъкне, какво ще му се случи...“.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар