Случвало ми се е да чуя думите: „Мисълта е всичко“. Струва ми се като проява на себелюбие. Възможно ли е мимолетното, временното, мигът да е всичко? Отново две крайности. Познавам няколко души, които оставят животът да протича през тях и следват водите му. Или може би трябва да се опитваме да направим света по-добър?
Какво му е необходимо на човек – търпение или вълнение? Опитвам се да се науча на малко търпение. Понякога забравям и опитвам наново. Така успявам да ценя повече това, което е тук, сега, наблизо, наоколо. Но е толкова хубаво да забравям.
3 коментара:
ех, Ники :).. убедена съм, че единственото, което можем, е да се опитваме да направим себе си по-добри...
p.s... хрумна ми ей туй въпросче също: а къде се сприятеляват търпението и свободата..?
--
p.s.2 а ето и един цитат за търпението - вместо медена бисквита към следобедното кафе/чай...: "когато рибарите не могат да отидат на риболов, те поправят мрежите си".
Нали знаеш, че най-ценните рибарски мрежи не са от злато и сребро, а от въжета?... :)
Публикуване на коментар