Музиката тези дни

Днес си писах с една приятелка и ме помоли да споделя какво слушам в момента. Оказа се, че беше изненадващо за самия мен да направя този списък. Ще кажа 7 заглавия, тъй като толкова изброи и тя. Обаче моите май изглеждат объркващо.
Itzhak Perlman – In the Fiddler's House. Страстта едва ли е имала толкова силен израз, както в тези аранжименти на цигански песни.
East Meets West: Ravi Shankar Meets Yehudi Menuhin. Менухин е любимият ми цигулар. Никой не свири моцартовите концерти за цигулка по този начин. Това е музикална среща, която те отвежда на дълъг път.
Хорове на Henry Purcell. Това е спокойна, тържествена музика. Тя извира сякаш от времето, когато хората са били объркани и неразбиращи, което ги е карало да търсят опора в религията. Гласовете са чисти, а текстовете неразбираеми, и все пак извисяващи.
Stan Kenton – Cuban episodes. Джаз с кубински ритми, гласове, инструменти. Гръмък и замайващ. Даде ми го Най и ме плени с тази музика.
Johnny Cash – The Gospel Collection. Джони Кеш, от доста време е любим за мен музикант. Талантлив и разнообразен, той успява да съчетае митичния си ореол със славата. Той има особено отношение към госпел музиката. Не я пее с изяществото на Elvis, но пее ясно и открито, по мъжки. Казва: „Така прогонвам своите дяволи.“
Def Leppard – Anthology. Класика. Рок. Трябва да се подготвя за концерта.
Wynton Marsalis – Carnival. Музика за карнавал, тромпет, оркестър и неудържимият смях на слушателите.