Английски хор

Странна английска вълна. Текстове, песни, хора. Приветливост и сдържаност.
Чух думи, които чувствах, че не искам да чувам, че не мога да разбера и не успявам да премина през тях.
Забравих да погледна към залязващото небе.
Обади ми се приятел и ми каза за един концерт – английска хорова музика.
Чух думи и още повече – гласове, които не очаквах.
Дълго напомняне. Сред иконите на криптата на „Александър Невски”. Там се лутаха смехове и глъч.
Феномен: залата беше препълнена – както и галериите и всички театри и концертни зали напоследък.
Децата бяха с ветрилообразни яки и виолетови дрехи. Искрящи, чисти, наивни погледи, синеочки и миловидни лица. Имаха ясни гласове, изпълнени с обич.
Диригентът беше въодушевен. Човек от Англия, усмихнат, усмихнат. Ave verum.
Пяха дори на старобългарски.
Взех си диск с автограф. В мен звучаха тези гласове. Или по-скоро горяха – защото бяха будни и устремени. Свободни, а не затворени у дома.
p.s. После пак се смяхме и пяхме The Beatles.