Вчера пролетта дойде и беше пъстра, с цветя в косите. Донесе ми стихче на Валери Петров, ръце, мокри от дъжда и пълни с цветя, и чаша чай с мед. После в съня ми имаше странни листа и шишарки – фотографии, които събуждаха погледа. Имах чувството, че съм котка, покачила се на много висок клон на цъфнало дърво. И не съм поискал достатъчно да сляза на земята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар