Градът ще се опита да бъде сдържан пред такава рокля, но ще я приветства с възхищение. Несигурността идва от самата нея, защото тя се колебае между това да бъде рокля и да бъде море.
Моделът е от пролетно-лятната колекция на Veronique Branquinho за 2008 г.. В работите й отново има строга изисканост, която обаче внезапно се разсейва от свободата на тяхната линия.
Много от роклите и полите падат небрежно по тялото и стигат до земята. Палитрата им е вечерно синьо, тюркоазено зелено или слънчогледово жълто. Цветовете са оставени да говорят сами и да преливат в различни оттенъци при всяко движение.
Свободните форми в колекцията са повей от хипи-вълната през 60-те, но по пътя си са взели и отблясък от 70-те. Хаотичните, вдъхновени, младежки търсения от тези години са овладени и пренесени в настоящето. За Veronique Branquinho се оказва най-голямо предизвикателство да събере съвременната сериозност и младежкото очарование. Правилните линии на платовете понякога своенравно се пречупват, проявяват волност и стават изплетени на ръка.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар