Science Fiction Magazines in Latin America

Here’s a list of some of the first and most important science fiction magazines in Latin America, organized by country and sorted by the year of publication. I’ll include the number of issues published where available.

Argentina

1. Más Allá (1953–1957)
• Years of Publication: 1953–1957
• Number of Issues: 32
• Overview: One of the most significant early science fiction magazines in Argentina, Más Allá published stories from both local and international authors, including translations of works by Isaac Asimov and Ray Bradbury.
2. Minotauro (1964–1968)
• Years of Publication: 1964–1968
• Number of Issues: 16
• Overview: Founded by Francisco Porrúa, this magazine was essential in bringing high-quality science fiction literature to Argentina, including works by J.G. Ballard, Philip K. Dick, and others.

Mexico

1. Ciencia y Fantasía (1957)
• Years of Publication: 1957
• Number of Issues: 2
• Overview: A very short-lived magazine, Ciencia y Fantasía is significant as one of the early attempts to create a dedicated science fiction publication in Mexico.
2. Los Cuentos Fantásticos (1959–1960)
• Years of Publication: 1959–1960
• Number of Issues: 6
• Overview: This magazine featured a mix of science fiction and fantasy stories, both from Mexican authors and translated works. It contributed to the growing interest in the genre during that period.
3. Cuentos de Ciencia Ficción (1970–1974)
• Years of Publication: 1970–1974
• Number of Issues: 20
• Overview: A more established magazine, Cuentos de Ciencia Ficción played a key role in fostering the science fiction community in Mexico during the 1970s.

Chile

1. Zig-Zag Magazine (1930s)
• Years of Publication: 1930s (exact start year unknown)
• Number of Issues: Approx. 12 (as a science fiction section in the broader magazine)
• Overview: Zig-Zag was not a dedicated science fiction magazine but was an important general interest publication that included science fiction stories, contributing to the genre’s early development in Chile.
2. Anticipación (1960s–1970s)
• Years of Publication: 1960s–1970s
• Number of Issues: Approx. 10
• Overview: A significant magazine that featured a blend of science fiction stories from local Chilean authors and international writers.

Brazil

1. Galáxia 2000 (1968–1969)
• Years of Publication: 1968–1969
• Number of Issues: 3
• Overview: One of the earliest Brazilian magazines focused entirely on science fiction, Galáxia 2000 featured both original works and translations.
2. Ficção Científica (1970–1971)
• Years of Publication: 1970–1971
• Number of Issues: 5
• Overview: Published by the famous Brazilian publisher Editora Monterrey, this magazine was instrumental in promoting science fiction literature in Brazil during the early 1970s.

Cuba

1. Dinámica Científica (1969)
• Years of Publication: 1969
• Number of Issues: 2
• Overview: A short-lived Cuban magazine that aimed to blend science fiction with discussions of scientific and technological advancements.
2. Juventud Técnica (1970s–present)
• Years of Publication: 1970s–present
• Number of Issues: Ongoing (published monthly, over 600 issues)
• Overview: Although primarily a popular science magazine, Juventud Técnica has featured a significant amount of science fiction over the years, making it an important publication in the genre’s development in Cuba.

Uruguay

1. El Cuento Ilustrado (1960s)
• Years of Publication: 1960s
• Number of Issues: Approx. 10
• Overview: A literary magazine that frequently included science fiction stories, contributing to the genre’s development in Uruguay.
2. Extraterrestres (1970s)
• Years of Publication: 1970s
• Number of Issues: 8
• Overview: A niche magazine focused entirely on science fiction, Extraterrestres was one of the key publications in Uruguay’s science fiction landscape during its time.

This list represents some of the most significant and pioneering science fiction magazines in Latin America. Many of these publications played a crucial role in introducing and popularizing the genre in their respective countries.

It looks like there are no editions before 1950s? Indeed, most of the significant science fiction magazines in Latin America began to emerge in the 1950s and later. Before this period, the genre was generally less established in Latin America, and the publishing landscape was dominated by other types of literature. However, some earlier publications may have included science fiction or fantastical stories within broader literary or general-interest magazines. These were not dedicated science fiction magazines, but they sometimes featured works that would later be categorized as science fiction.

Какво е художествена литературата?

Въпросът „какво е художествена литературата“ може да се възприеме като част от въпроса „какво е изкуството“, но по този начин въпросът или няма да получи отговор, или ще препрати към още по-общия въпрос за „съществуването и смъртта на изкуството“, или ще бъде крайно субективизиран. Заличаването на разликите между  отделните класически жанрове в събирателното „писане“ ни доближава до съвременната представа за литературата, при която е важно да се отчетат поне три гледни точки: автор, читател, критик, като третата традиционно се възприема като „вторична“ и затова тук ще бъде пренебрегната.

От гледна точка на автора съществуват най-малко две основни положения: 1) авторът пише заради себе си; 2) авторът пише за някой друг. Понякога е възможно двете положения да се допълват, но по правило това не е задължително. От гледна точка на читателя също има най-малко две основни положения. Литературата: 1) поучава; 2) забавлява. Възможно е тези положения да се допълват, но това не е задължително.

Бурното развитие на печатните медии в недалечното минало (XIX век) за първи път в човешката история дава възможност за съществуването на „професионални писатели“, без това да е привилегия на заможната буржоазия или аристокрацията. 

Както дидактическата, така и проповедническата литература „замират“ през XIX век и бива отречена от критически настроените художници. Историята на ХХ век показва несъстоятелността на идеологизираната литература, свързана с всекидневния живот, която потъва заедно с товара на своите политически послания. И все пак постмодерната литература упорито и неотклонно е „ангажирана“ или с личността, или с обществото, но без да налага пряко своята позиция.

През втората половина на XIX век писателите започнаха да се занимават с „изкуство заради самото изкуство“. Този модернистичен наратив изживя времето си, но зрънцето от него, което успя да покълне и в значителна степен да се радикализира, се оказа това на индивидуализма и инструментализацията, ще рече търсенията на личността „в себе си“ със средствата на изкуството се превърна в значим обществен отпечатък.

Колкото и да е оспорвана фигурата на хипотетичния читател, след като е повсеместно отречена от писателското лоби, тя все пак придава известна телеологичност на литературното произведение. Каква обаче е целта на тази „активност“ (или „пасивност“, защото може да се пише „по неизбежност“)? Съвременната попкултура ще отрече „сериозната“ литература като „претенциозна“, „елитарна“ и „скучна“. Високата култура ще отрече „развлекателната“ литература като „комерсиална“, „несериозна“, „плитка“ или „повърхностна“.

Това са две крайни взаимно отричащи се позиции и търсенето на допирни точки или баланс е личен избор. В епохата на генеративния софтуер, практически необхватните бази данни и „всезнаещия“ изкуствен интелект човешкото свободно време става все по-оскъдно. Може би не е преувеличено да се каже, че хората (дори по-младите) четат (и пишат) за да избягат от потискащото настояще (и за да оставят някаква по-трайна следа зад себе си).

Затова е добре да се уточни: кога „писането“ или „производството на текстове“ става „художествена литература“? Какво би могло да бъде ориентир в настоящото бедствено положение на информационен потоп?

Личният ми отговор е: 1) правото на избор; 2) дистанцията на времето. Когато човек в своето светоусещане си е извоювал „правото на избор“ (труд, дебат, мечта, идеал, старание и т.н.), остава да се довери на „дистанцията на времето“ в широк смисъл, както при писането (талант, оригиналност, труд, ценности, вдъхновение, старание и т.н.), така и при четенето (личен опит, образование, чувствителност, ценности, обща култура и т.н.). Две операции, които понякога се доближават.

И това означава, че литературното произведение (взаимно допълващите се форма и съдържание) носи в себе си малко по-универсален и малко по-устойчив на времето смисъл, излизащ извън границите на мимолетното, неподчиним на прищявката и неизразим докрай с думи.