Рагнар Лодброк, владетелят на Севера (интервю за Хипогриф)

ЗАЕДНО С ВЛАДЕТЕЛЯ НА СЕВЕРА

 Разговор с отговорния редактор на 

издателска къща Гутенберг

Николай Тодоров за книгата „Сагата за Рагнар Лодброк“,

разказваща за живота на един от най-известните скандинавски крале

 Защо издателството реши да представи на българските читатели за Коледа тъкмо историята за прочутия викинг Рагнар Лодброк?

Търсихме книга, която не само да привлече по-младата публика, а да има и… необходимата дълбочина на замисъла… Истината е, че всъщност „Сагата за Рагнар Лодброк“ трябваше да излезе преди месеци, но различни обстоятелства забавиха нейното издаване. Въпреки неголемия си обем текстът беше сериозно предизвикателство. Преводачът Никола Стойков прояви особено усърдие при работата си с един почти забравен език, възстановен по малкото запазени литературни паметници, но работата отне много повече време от предвиденото.

Главните цели на настоящото издание са две. Първата е да стане достъпен на български един интересен роман от Късното средновековие… Самото докосване до това как са мислили тогавашните народи и техните първенци, особено в непознатия Север… и как са си представяли света… Обогатяващо е.

Втората цел е да се представи на българската публика един сравнително непознат текст, в който все още не се знае каква част е истина и каква част е взета от другаде – понеже авторите на подобни саги са възприемали измислицата като лъжа и са били по-склонни просто да прехвърлят някое деяние, за което са чели или слушали, от един герой на друг или да преместят някое събитие във времето и пространството.

И все пак настоящата сага определено не е академично четиво. Тя няма тежкия, изпълнен с термини предговор, избягват се бележките и обясненията. Дава се свобода на читателя да изследва, да открива, да си представя.

„Сагата за Рагнар Лодброк“ се разглежда на първо място като рядко, ценно и представително за епохата и региона художествено произведение. Това не означава, че екипът ни подходи едностранчиво. По-скоро имахме ясното съзнание, че първата ни основна цел е да се достави удоволствие на читателя.

А за актуалността на текста говори огромната популярност, на която се радва главният герой на сагата като персонаж от нашумелия сериал „Викинги“ – и сред младите, и сред по-старите.

 

С какво „Сагата за Рагнар Лодброк“ ще изненада своите читатели?

Многократно преиздавания текст „Сагата за Рагнар Лодброк“ е анонимна исландска сага, написана на староскандинавски към средата на ХІІІ век и е своеобразно продължение на „Сагата за Волсунгите“. Староскандинавските текстове като цяло не са особено познати тук, но през последните 30-40 години много от тях бяха преведени на всички големи европейски езици.

Макар че „Сагата за Рагнар Лодброк“ се опира на хрониката „Геста Данорум“ от Саксо Граматик, самата тя не е хроника или летопис. Както тогавашните книжовници, така и днешните читатели трябва да запазят зрънце съмнение, че написаното е пълна истина, а не просто легенда, която бъдещите поколения трябва да помнят и от която трябва да се учат.

Може би онова, с което „Сагата за Рагнар Лодброк“ ще изненада читателите си, е колко съвременно, колко достъпно и разбираемо звучи. Като се изключат скалдическите стихове, тя може всъщност да се възприеме като легенда, разказана някоя нощ край лагерния огън, или дори като фентъзи роман.

 

Какво ново ще научат читателите за легендарния герой?

Вероятно отново поглеждаме към представата за филмовия герой, наложена от сериала, в сравнение с историческата действителност и нейната по-късна интерпретация.

И в „Сагата за Рагнар Лодброк“ сюжетът е интригуващ, действието е изчистено, не се натрапват философски разсъждения или детайлни описания.

Струва ми се, че разказвачът е очаквал неговите слушатели или читатели предварително да познават поне част от разказаната история, но определено се дава простор на въображението дори без да се познава съвременната визия.

Известно е, че в „Геста Данорум“ има вплетени немалко митове и легенди, което доближава „Сагата за Рагнар Лодброк“ до приказката. Оказва се, че история и легенда тук са така неразривно свързани, че дори не се знае със сигурност дали Рагнар Лодброк е съществувал. Знае се единствено, че ако действително е живял, то е било някъде през IX век.

Все още се спори дали той всъщност не е събирателен образ, или пък е изграден въз основата на определен герой, който трябва да се превърне в идеала за войн – има немалко кандидати за тази роля. Но подобен идеал не заличава историческия опит, въплътен в образа. И тъкмо този опит има непреходно значение.

 

Всъщност доколко „холивудският“ образ, който познаваме, отговаря на образа, за който се разказва през ХIII век?

Събитията, описани в „Сагата за Рагнар Лодброк“, са предадени в телевизионния сериал с много повече подробности. Като се изключат ефектите, които целят да засилят въздействието на зрелището за понастоящем малко притъпените ни сетива и преситените ни съзнания, създателите на сериала не се отдалечават съществено от описваната епоха и от нейните нрави.

Авторите на сценария са черпили информация от най-различни преки и непреки източници. Някои от тях са отдалечени във времето и пространството. Внасят се промени, преместват се събития и герои от един век в друг и от едно място – в друго. Забавно е да се види как със същите похвати, които използват древните книжовници, сценаристите се стремят да направят своята история по-увлекателна.

И в сериала се разказва как Рагнар убива дракона, как се жени на няколко пъти, как се раждат и израстват неговите синове. Но покрай това се вплитат още много сюжетни нишки и образи. Голяма част от тях са действителни личности, да, но за някои от тях просто не се знае нищо. И разликата е, че вече не се разчита на някакво предварително наше знание, а са ни поднесени готови образи.

 

От издателска къща Гутенберг споменаха, че са включени и оригиналните скалдически песни на героите, разкажете ни малко повече за тях. Какво представляват те?

Скалдите са поетите на Скандинавското средновековие. Названието се използва по-скоро за „придворните“ поети, отколкото за „народните“. Интересно е, че най-старата скалдическа поема, достигнала до наши дни, е от първата половина на IX век, известна е като „Рагнардрапа“ и възпява друг герой на име Рагнар.

Някои учени предполагат, че първите скалди са били норвежци по произход, но впоследствие тяхното изкуство достига най-висок връх в Исландия. Скалдите не били професионални писатели, а чиновници, търговци, земевладелци, воини и дори крале. Сред скалдите имало и жени.

Скалдическата поезия преживява разцвет до XI век и се създават над сто скалдически форми, за които е имало много строги фонетични и метрически изисквания. Следват засилването на църквата, кръстоносните походи и пр.

Скалдическите песни могат да се групират на четиристишия, но като цяло са съставени от двойки стихове, свързани с вътрешна рима, алитерация, асонанс и др. Често използвана форма е октавата „дротквет“, при която всеки стих е съставен от шест срички. Три от сричките трябва да носят ударение, а последната трябва да бъде неударена.

Следването на тези предписания води до изковаването на различни стилови фигури, включването на множество обособени части и честите размествания в словореда, което прави смисълът на песните и тяхната логика почти недостъпни за съвременния читател.

Интересен факт е, че любовната поезия е била забранена от закона и се наказвала по-строго от убийството. Считало се, че такава поезия има сила, сходна с магьосническата, и че може да промени чувствата на една жена към нейния съпруг без нейното знание или воля.

Приема се, че стиховете на скалдите поначало не са се пеели и няма указания за тяхното изпяване. Те са били рецитирали без музикален акомпанимент и дълго са били разпространявани единствено устно.

Обаче „Сагата за Рагнар Лодброк“ е записана в епохата, в която трубадурите вече са поставили основите на лирическата поезия в Европа. Това е поезия, тясно свързана с музиката. Стиховете е трябвало да могат лесно да се превърнат в песен и така те трайно се свързват с устната традиция и утвърдилото се по-общо понятие „песен“, което носи в себе си и смисъла на „стихотворение“.

 

На каква аудитория би се харесала „Сагата за Рагнар Лодброк“? Ще бъде ли интересна за широката публика?

Както споменах на шега, на практика това е един увлекателен средновековен фентъзи роман, вдъхновил творци като Рихард Вагнер и Джон Р. Р. Толкин, а Рагнар Лодброк е най-прочутият викинг. Струва ми се, че подобни легенди могат да стигнат до възможно най-широката публика. Независимо дали читателят ще открие хладнина или достойнство, безразсъдна смелост или далновидност, всеки би могъл да съхрани в себе си частица от мирогледа на северните народи и да вникне по-добре в човешките взаимоотношения в славното минало.

 

Откъде можем да се сдобием с книгата?

Книгите на издателска къща Гутенберг могат да се поръчат във всяка книжарница, но наши най-чести партньори са „Нисим“ и „Български Книжици“. Книгата може да се закупи с доставка и от сайта на издателството.