Юй Ху (първата
половина на ІХ век)
ПЕСЕН ОТ ЮГА
Случи
се тя да отиде на реката да събира бяла водна леща;
после
продължи нататък със своите приятелки,
за
да се помоли на речния бог.
Насред
тълпата обаче тя не посмя да говори открито,
а
тайно заподмята в ръката си сребърна монета,
за
да узнае съдбата на някой, който е далече.
*
Фен
Ян-джи (903-960)
НЕГА
Внезапен повей на вятъра
бразди пролетния вир.
Насред благоуханна пътека
играя с мандаринките
и нежно докосвам с ръка
една прасковена пъпка…
Сама съм, надвесвам се
над перилата и гледам
как птиците се припират…
Нефритената ми игла за коса
почти се изхлузва –
цял ден вече те очаквам,
но още не виждам лицето ти…
Вдигам глава, за да чуя
какво ще ми съобщят свраките.
*
Ли
Ю (937-978)
ПО
МЕЛОДИЯТА НА
„С
ПОГЛЕД, ОБЪРНАТ НА ЮГ“
Връхлита ме копнеж, събран с
безмерна болка,
понеже снощи моята сънуваща душа
отново беше цар, както в миналите
дни.
Вървях през Двореца на насладата и
в съня
моята позлатена колесница се
носеше
по градинските алеи меко като
летен поток.
Струеше лунна светлина, дърветата
разцъфваха
и ветрецът смекчаваше нощния
въздух,
понеже беше пролет.
*
Ли Цин-джао (1084-1151)
СРАМЕЖЛИВОСТ
Тя небрежно се надига от люлката
и с умора протяга своите нежни ръце.
Капчици пот са навлажнили
тънката дреха, подобно на роса по цвете.
Долавяйки, че някой идва,
тя срамежливо се затичва –
със спуснати чорапи
и с почти изхлузена златна игла за коса.
После смутена се опира на вратата,
извръща глава и помирисва
тъмнозелените сливи
сякаш нищо не се е случило.
Преведе от
оригинала: Лазар Николов
Редактира:
Николай Тодоров