Хубавата книга сама говори за себе си. И хубавият превод (Светозар Златаров). Това е първата книга на Луиджи Пирандело, която чета, но ще има и други. Пиесите са революционни (стъпката преди Пинтър), разказите са някак приемливи (останали в миналото), но романите…
„Покойният Матиа Паскал“ е изумително съвременно четиво. Онзи, който бе споменал за всеприсъщата тревога на Пирандело, е бил напълно прав. Човекът е разделен между вътрешния и вътрешния си свят, между реалността и илюзиите (мечтите остават далеч).
Съдбата е повече от безпощадна, ходовете й са повече от абсурдни, а когато към тях се прибави и авторовата ирония, получаваме онази искряща смес, която е най-близо до модерната представа за трагизъм.
Един от най-добрите съвременни психологически романи, които съм чел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар