Анте Поповски

КАМЕННО

Ти изгря от изток, но никога не залезе.

Всички угаснаха –

само в тебе гори светлината.

Както и всичко друго – и словото твое се раждаше в мен.

И когато се опитах да изрека твоето име,

гласът ми се вкамени на устните.

дълго трептяха тази нощ клоните край езерото,

а по брега се разхождаше историята,

с твоето име и с някаква луна в ръце.

* * *

ПЕСЕН ЗА ТРЕВАТА МЕЖДУ НАШИТЕ РЕБРА

ИЛИ ПЕСЕН ЗА РОДИНАТА

Три меча надолу.

Фан Ноли

Светлина плава.

Камбана звъни

в костите на селяните,

които се разхождат в земята

с вили като огнени кръстове,

вдигнати към небесата,

пеейки: три Марии нагоре,

три меча – надолу…

Превод и картина на корицата: Роман Кисьов