Не му нищо звезда отвърнала, От жал й се лице замрежило, Побързала, зад облак се скрила И през облак сълзи поронила. („Шетба шета Марко Прилепчанин” из „Песен за Крали Марко” (1983), Евгений Теодоров)
Където и да отидем, отнасяме със себе си повече, отколкото мислим. Тези дни животът не е преливаща река, макар и пълноводна и бързоструя, стигнала до равнището, до което можеш да се допреш до нея с длан от брега.