запей, Ружо, теб е блага дума.
Леком пееш, далеко се чуе!
Сама Ружа насред поле била,
сама запела, сама отпевала.
Дочул я Здравец из горица,
па на Ружа тихо си задумва:
- Попей, Ружо, да се надпяваме!
Ти си цвете у мала градина
и се береш за момина китка,
аз съм цвете у гора зелена,
аз съм цвете над всички цветчета;
зиме раста под снегове бели,
лете раста под дебела сянка...
- Ти си, Здравчо, планинец горянец,
азека съм полянка девойка.
(откъс от народна песен)
Няма коментари:
Публикуване на коментар