Хамет

Криминалният роман има огромно значение за световната литература. Той е сравнително млад, но поколението на нашите родители свързва появата му с творбите на Едгар По.
Значението на този жанр е, че много от съвременните, модерни книги, които претендират да бъдат „сериозни”, се „скриват” зад сравнително увлекателен криминален сюжет. Той е удобен още за модернистите и екзистенциалистите – сещам се за Хаймито фон Додерер например.

Има истински класици в този жанр. Основополагащи са работите на Реймънд Чандлър и Дашиъл Хамет. Първият е талантлив писател с оригинални сюжети и герои, и великолепно усещане за ирония – например „Големият сън”.
Бих искал да кажа няколко думи за втория писател, Дашиъл Хамет, който сякаш е по-малко известен и познат. Според мен неговите книги са изградени с много повече дълбочина, психологическите портрети са по-сложни, а „литературността” е много по-наситена – това са „Малтийският сокол”, „Кльощавият” и „Прокълната кръв”.
Самият Дашиъл Хамет има опит като частен детектив, което му оставя малко по-малко време да пише, за разлика от плодовити класици като Агата Кристи.