вторник, 27 януари 2009 г.
Act
Днес сякаш летя. Наспах се, сънувах, представях си образи и чудеса, почти чувах...
Съвременният език е съвсем разпадащ се. Нещо в човешките души съвсем се е разрушило, разпаднало се е на хиляди късове и гласове.
Четох и превеждах за една жена, която преобразява своите сутиени - зашива по тях пайети, за да могат гърдите й да напомнят дискотечни глобуси...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар