петък, 19 декември 2008 г.
Бели
Сред руските поети има някои, които ти дават много, без да усещаш, без да можеш да го изразиш. Докато метафизиката на Борис Пастернак е актуална и за днешния читател, загадъчните, сложни идеи на Андрей Бели са далеч от всяко време. В тези мистични „композиции“, особено със стиховете от „Королевна и рыцари“, Андрей Бели се доближава до сюрреализма. Тази стихосбирка (текстовете се намират и в мрежата) е предпоследната на Андрей Бели.
Емоционалните сътресения, революцията, материалните трудности дават по-силни и по-тъмни тонове на творбите му, които в началото са съвсем ефирни. Той пише все по-малко поезия. С голяма отдаденост се посвещава на прозата.
ИНСПИРАЦИЯ
В волне
Золотистого
Хлеба
По-прежнему ветер бежит.
По-прежнему
Нежное
Небо
Над зорями грустно горит.
В безмирные
Синие
Зыби
Лети, литургия моя!
В земле -
Упадающей
Глыбе -
О небо, провижу тебя...
Алмазами
Душу
Наполни,
Родной стариною дыша: -
Из светочей,
Блесков,
И молний, -
Сотканная, - плачет душа.
Все - вспомнилось: прежним приветом
Слетает
В невольный
Мой стих -
Архангел, клокочущий светом, -
На солнечных
Крыльях
Своих.
1914
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Ама колко е хубаво само..:)
чисто поезия, която не залива сетивата, а те вдига в кроткия си вихър към небесата!
Публикуване на коментар