Maeterlinck

Сякаш успях да събера част от мислите си. Думите още ми се губят и ми се иска да си помълча. Чувството е леко пиянско. Нека другите говорят, разменят мнения, споделят позиции...
Подсетиха ме за това, че освен английската литература, харесвам много и френската. Ще се опитам да подхвърля няколко размисли за това. Започвам със стихотворенията на един любим поет, Морис Метерлинк, което за жалост не мога да преведа – опитвам отдавна. Може би някой ден...
Този човек, който пише с такава странна и мистична образност, е посветил много от времето си на театъра и на философията, на мравките и на пчелите. Отбелязвам пиесата „Мона Вана“ и философския труд „Животът на пчелите“. Сега си спомням, че някой го наричаше „поет на мълчанието“.

Sœur Béatrice

A toute âme qua pleure,
A tout péché qui passe,
J'ouvre au sein des étoiles
Mes mains pleines de grâces.

Il n'est péché qui vive
Quand l'amour a parlé,
Il n'est âme qui meure
Quand l'amour a pleuré

Et si l'amour s'égare
Aux sentiers d'ici-bas,
Ses larmes me retrouvent
Et ne s'égarent pas.

***

Et s'il revenait un jour
Que faut-il lui dire?
- Dites-lui qu'on l'attendit
Jusqu'à s'en mourir...

Et s'il m'interroge encore
Sans me reconnaître?
- Parlez-lui comme une sœur,
II souffre peut-être...

Et s'il demande où vous êtes
Que faut-il repondre?
- Donnez-lui mon anneau d'or
Sans rien lui répondre...

Et s'il veut savoir pourquoi
La salle est déserte ?
- Montrez-lui la lampe éteinte
Et la porte ouverte...

Et s'il m'interroge alors
Sur la dernière heure?
- Dites-lui que j'ai souri
De peur qu'il ne pleure...