Напомняне. За този филм. „Голяма риба“...Ох. Прекрасен, тъжен и красив.
Изпълва ме с мисли и идеи.
Има толкова много красота в него.
И свободата, волнолюбието...
Натъжи ме. Обикнах го. Няма да го забравя. Ще го пазя в сърцето си. Живея с него. Живее с мен. Натъжи ме.
Изплаши ме малко.
Раздялата. Не, не беше тя.
Имаше разбиране. То грееше. Беше като капки роса. Но в тях имаше жажда.
Несподелеността.
P.S. След третото гледане... Започнах да го разбирам - безпаметното му щастие,
авантюризмът, въображението, отдадеността...
6 коментара:
о, това е Филмът!
това е историята, това е пътят, това е животът, такъв, какъвто би могъл да бъде ако можем да мечтаем.
След този филм само се мълчи!
Плачът...малко е различен, не мислиш ли? Винаги плача на края, но ми е и светло. Плача, и сълзите ми се стичат по устни, които са усмихнати.
Този филм е магия!
и това го казвам аз, която не обича киното и филмите :)
красива магия,
мечта, чиста, далечна...
ако можехме да мечтаем така и да живеем така...
искаше ми се героите да са по-земни, по-небрежни, да грешат, да не бъдат винаги мъдри, да не постъпват винаги правилно, да не светят така ярко, да носят в себе си не само деня, а нощта...
може би е заради иронията ми, необходимостта да се стремя, да търся...
не съм гледал филма, въпреки ,че е свален и записан преди години...но за несподеленото ,то си е другата страна на споделеното и е част от живота. да се научим да живеем с истината и със себе си, това е най-хубавото което мога да пожелая на някого.
______________V.
може би не само "със себе си", а и с другите...
"Senior Ed Bloom: I've been nothin' but myself since the day I was born, and if you can't see that it's your failin', not mine".
Гледайки филма не си казвам - "ех де да беше истина това", напротив - мисля си - "защо и ние не сме толкова истински" :)
Ех :) хубави думи
а в Бъртън има тъга, която понякога се преобразява в носталгия и красота - като в Голяма риба е... неизразимо почти... или Едуард Ножиците
Публикуване на коментар