Пъстро

Събудих се с усещането, че този път е добър. Толкова добър, че мога дори да ходя по тревата край него понякога. Знам на къде вървя, знам нещо от това, което предстои. Подариха ми няколко неволни усмивки.
„Изгубените сражения могат ли да се превърнат в победи?“ - този въпрос ме вълнува от вчера. Видях приятел. Каза ми: „Още дори не си приближил мястото на сражението. Фронтовата линия е далеч.“
Улиците ми подхвърлиха посока. Залезът в светлия, мек въздух също. Отнякъде – приятелски шепот.