Разноликост

С няколко приятели се уговорихме да се върнем към хартиените писма.
Заминавания – Бостън, Ню Йорк, Сан Франциско, Париж (но не Тексас).
Усещам как съм разказал в блога всички думи, които имам за него, как съм споделил всичко, което може да бъде електронно в момента. Нужни са повече живи истории, повече личности и усещания и по-малко мисли. Може би написани с различни почерци?
Още когато бях малък си бях казал, че е много важно да не бъдеш скучен, еднообразен, монотонен, досаден, повтарящ се.
Всеки миг може да бъде различен – като извор. Отново ще си спомня за моя приятел Бредбъри и как простичко казва, че всичко започва с това да се събудиш, да се ослушаш, да се огледаш, да помиришеш въздуха. Всяко сетиво си има свои сънища, на свой език. А сетивата са съвсем малка частица от нас, от близкия ни свят – като капка в река. Дори когато си се загледал в безкрайното звездно небе и мечтаеш.
Последните дни се заглеждах много около себе си, а вечер разлиствах албум с картините на Леонардо, заради което слагам една като „пощенска картичка“. Много ме завладяват тези картини, особено с вечерната тишина на гората край къщата.