ПИСМО ДО МАЙКА МИ
Жива ли си ми, старице, още?
Аз съм жив, изпращам ти привет!
Да струи над къщичката нощем
светлина неказана, отвред!
Пишат ми, че се тревожиш много
и скърбиш за мене дни поред.
Че по пътя ходиш от тревога,
в своя стар и извехтял жакет.
В синя вечер, сядайки на прага,
виждаш ти, като през лоша нощ,
как коварно при кръчмарска свада
ме пробожда остър фински нож.
Нищо, мила моя, успокой се!
То е само тягостен кошмар.
Не пропада с пиенето твой син –
без да видя теб, не ще умра.
Аз като преди такъв съм нежен,
пазя си едничката мечта –
как от плен на мъката метежна
в своя нисък дом ще долетя...
Ще се върна, щом разлисти клони
бялата градина у дома.
Само за едно сега те моля –
не буди ме рано сутринта!
Не буди мечтите сред простора,
не вълнувай що си не дойде –
твърде рано с гибел и умора
ме изпита пътят ми нелек.
Не учи да моля и да страдам –
няма връщане по пътя клет.
Само ти си помощ и отрада,
светлина неказана си вред.
Забрави за своята тревога,
не скърби за мене дни поред,
не ходи по пътя толкоз много
в своя стар и извехтял жакет.
Сергей Есенин
Неизвестен преводач
