През последните
десет години има десетина книжки, посветени на крал Артур. Единствената, която
поставя акцент върху текста, смисъла и посланието му, е „Крал Артур и рицарите
от кръглата маса” от Уолдо Кътлър (издателство „Труд”, 2010, преводач: Адриан Велчев). Книгата е сполучлива адаптация от Кътлър на
текста на Томас Малори, преводът и оформлението също имат своите достойнства. За жалост
българското издание е напълно осакатено, защото липсва повече от половината от
оригинала. И вероятно това се дължи на чисто икономически съображение – нуждата
да се създаде лесно продаваем продукт. Настоящият текст отказва да стане
пълнокръвна рецензия. Нека си спомним също безжалостно посеченото издание на „По
следите на изгубеното време” от Марсел Пруст (издателство „Панорама плюс”,
преводач: Мария Георгиева), където също липсват пасажи от книгата.
