Новата книга на
Иванка Могилска. Нейните книги са „все по-хубави”, както казва Мария Донева.
Позната и непозната, с късче самота в повече. Ситуациите са лишени от действие
и са почти напълно оголени. Миниатюри – навярно най-предизвикателният жанр,
който мога да си представя. Мисля, че е най-хубавото, което е излизало в този
жанр след 1989 г.
Откъснали са се
от перото на авторката и са заживели свой собствен, разнолик живот. Навярно
показват и малко от Гордеевия възел, който те – автор и читател – трябва да
разсекат.
Изпъстрени с
философия, както паяжината в гората е обсипана с капки роса.
Дали са пътища
или острови?
Или острови с
пътища…
