Пътуването с автобус до Босна и Херцеговина трае поне 15 ч. – както когато времето си играе по границите.
С правилната компания.
С правилния водач – освен пътя. Както когато се сбъдват мечтите. Ина се обади
и... потеглихме.
Взимането на решението отне малко време. Не беше премислено. Не беше осъзнавано
или очаквано по-рано. На пръв поглед може да изглежда дори като нещо „обикновено“. Но и
нищо друго не беше нужно.
Тясно автобусче. Отлични шофьори. Два дни, прекарани в дрямка,
четене, разговор, размисъл, разходки край течащата вода. И още два дни, изпълнени
със смях и изненади по пътя.
Разговорите остават. Умората и безсънието също – някак са част от преживяването.
През цялото време вътрешните
гласове не се надигаха с много шум – може би бяха заглушени от реките и
езерата, покрай които минавахме. Ехото от двигателите по пътя също сякаш
оставаше затворено в долината. – – –
Сараево и Мостар са гостоприемни и приветливи. Блясъкът им не е помръкнал
от вековете и от славата, а е останал някак скромен – в най-хубавия смисъл на
думата. Посрещат ни усмивки – познати и непознати. Улиците са изпълнени с
туристи и гости на събитията, за които сме се оказали там и ние: филмовия
фестивал в Сараево и сериите по височинни скокове във вода Red Bull Cliff
Diving. – –
Почти навсякъде има чешми, от които можеш да пиеш вода и да се разхладиш от
горещината, която още преди обяд е над 40°С. В мен остави силен отпечатък и
пътуването на стоп през планините на Босна и Херцеговина, с чакането и
предизвикателността си... Може би съм изгубил тренинг и трябва да тръгвам нанякъде по-често? Или е покана за нещо друго?
Преодолените трудности се отплащат със срещи и места, които будят
възхищение с красотата си. Намери се дори хотел за мен, както и храна...
И в двата стари града се усещаше съревнованието на историята и утвърдените
разбирания с младежкия дух, който прииждаше от всички страни. Както се срещат
интернет и книгите. Отговор се даваше според случая. – –
После връщането – заедно със спокойствието и дъжда. Не
чух нюорлеански джаз, но край мен звучаха ясни и мили гласове, носещи промяна.
Като тези на пешеходци, преди да се качат на автобус, или на стопаджии, които искат
да вземат шофьорска книжка.
