Тулио Периколи, портрети

Големият италиански художник Тулио Периколи: портрети на Джойс, Калвино, Стивънсън и Кафка.

 

Сборникът „Стъпки подир дим от лула“ от Марк Твен

Вести от Земята... А какво е Земята? Когато ангелите задават този въпрос на Господ, Той отговаря (по думите на Марк Твен): „Едно глобусче, което скалъпих преди време. (...) И единствено времето ще покаже дали си заслужаваше...“.

„Появи се нова книжка на Марк Твен...“ Дали това е новост на същата тази Земя? През целия ХХ век се появяват негови книги, въпреки че авторът е починал през 1910 г. Непрестанно се откриват ръкописи или публикации под псевдоними. Не е нужно дори да се споменава прочутата му автобиография, чийто пълен текст по заръка на самия писател е издаден чак през 2010 г. - сто години след неговата смърт. В случая става въпрос за няколкото по-непознати повести и разкази в сборника „Стъпки подир дим от лула“ на издателска къща „Гутенберг“.

13/08

Т. :)

„Върховната нощ“ от Рабиндранат Тагор

Преди време изчетох много от разказите на големия индийски мислител Рабиндранат Тагор (1861- 1941). През ръцете ми минаха английски, руски и френски преводи от най-различни епохи. Особено интересен за мен беше фактът, че някои от най-популярните версии на тези истории бяха на ученици на Тагор. Въпреки че често се е съмнявал в своя английски, той е взимал дейно участие в преводите. Към това може да се добави, че приживе е превел внушителна част от поезията си, с помощта на изтъкнати творци като У. Б. Йейтс и Е. Паунд, които посрещат с възторг възвишените му послания и изчистения език, на който те са представени. С изключение на притчите на Тагор, разказите са по-плах опит да се предадат на Запада идеите на Изтока – и обратно, – но в тях без съмнение има от загадъчната красота, с която авторът се прочува. В тях се усеща и „привкусът“ на полагащата каноните класическа литература. (Заради обширните пътувания на Тагор, може би книгата можеше да се нарече „Вечерни странства“?)

„Дъждовни перли“, избрани стихотворения от Рабиндранат Тагор

 

 

Преди няколко дни се появи една интересна антология на издателска къща „Гутенберг“. Автор е големият азиатски писател, поет и философ Рабиндранат Тагор (1861- 1941), лауреат на Нобелова награда за литература (1913). През 2013 г. се навършват 100 години от неговото награждаване. Книгата е озаглавена „Дъждовни перли“ и съдържа над 300 стихотворения, много от които се публикуват за първи път на български. Редактор е Александър Карапанчев, който наскоро се прояви като коректор на внушителното издание на пиесите на Молиер в три тома, преведени от Кирил Кадийски.

 

Blood Brothers

 

 

Рокът сега.

The Black Keys -- Brothers.

 

„Памук, стъкло и електричество” на Надежда Радулова

 

Чудно хубава книга... Триединство?

Фадила Нура Хавер, „Да се смея, като умра”

Сборникът с разкази на Фадила Нура Хавер (р. 1956) „Да се смея, като умра” (2005) се чете на един дъх. Въпреки острите си думи, той напомня изящна бродерия с такова великолепие, че не може да се обхване нито с един дъх и поглед, нито с няколко. Историите й са по детски непосредствени и спонтанни, като че неизменна част от самия живот.

В първите три разказа Хавер опипва „границите” на собствената си словесност, търсейки контурите на образите и историите, които напират да се разгърнат, без обаче да се опитват да изградят или обхванат един „завършен” живот; стремежът им е да бъдат прецизен поглед, „разрязващ” претворения живот.

Едва проходилото дете, чиято жестокост и нежност греят еднакво ярко, дава път на завихрящата се пъстра мозайка и окриленото въображение. Самобитният, пресекващ на места изказ, спомага ярките художествени детайли, изпъстрящи персонажите и перипетиите по пътя им, да заблестят още по-ярко и въображението да добие пълен замах в творби като „Блуза от копринен конец”. Не по-малко въздействащи са „Спецификата на цирка на Кемура” и „Духът на Сараево”.

„Да се смея, като умра” не отразява и не отрича, не възвеличава и не принизява смъртта или живота, красотата или грозотата. Разказът неуловимо се вплита и зазвучава ведно с надиграващите се гласове на съзиданието и разрухата, повеждайки читателя след себе си; преводът на Симеон Стефанов и Данаил Стефанов също прави чест на произведението.

За да направиш прерия...

За да направиш прерия ти стига стрък детелина и една пчела,
с едната детелина и пчелата -
и дръзновение.
И само с дръзновението ще смогнеш ти,
ако си без пчели.

Е. Дикинсън


To make a prairie it takes a clover and one bee,—
One clover, and a bee,
And revery.
The revery alone will do
If bees are few.

E. Dickinson

НАД ВЛАДЕНИЕТО НА ЧОВЕШКОТО САМООБЛАДАНИЕ

Уил Александър (р. 1948) е роден в Лос Анджелис през 1948 г. в семейството на ветеран от Втората световна война; пише малко, живее бедно и остава настрани от общественото внимание.
За него Андрю Джордън казва, че притежава въображение с „пред-романтична образност, при която енергията все още не е овладяна”, че съзнанието му „остава като оголен проводник за всеки проблясък” и е също „универсален преводач от множество езици”.
Марк Скрогинс добавя, че Александър не желае да пренебрегне потенциалното многогласие на поемата, за да не бъде обезличена до една гладко монтирана лента.


НАД ВЛАДЕНИЕТО НА ЧОВЕШКОТО САМООБЛАДАНИЕ
Уил Александър

Да отключиш предзададености във въглен
да отмениш съня като драхма на трéската
не като презосeва сума
или като наситен аборигенски набег
а като разходка
като умел фалшификат
като оцапана привиденческа анаграма

да
като тъмно схоластично жито с извлечена с течение магия
понеже е граница
понеже е адско откритие като улавяне

мисля за надигнали се електрически блокажи
на човешкия мусон убиващ като договореност
като нарушение
като задушен импулс от идентичност

имам предвид
психическия корен който е опетнен от диалектическа болест
от мисълта съдържаща се в черните озонови огледала
където всеобщото клане е отразено
където разсъдъкът подтиква сетивностите си чрез черна мулекулярна изолация
чрез закърняло мангрово отстъпление
чрез отсъствие от живота на еуфоричните слънчеви дървета

подобно проснато отрицание
с имплозия от владения на самоубийствена леярна
от счупена мъдрост като диамант
тя е еон[1] от сняг паднал в кладенец
неразумна бариера изкривила се
втъканият евроцентричен пример
на омразата на по-тъмната обвивка
с нейната нападателна войнственост срещу ядрото
на възможната за преиначаване мистерия

и тъй това което ме засяга
е йога който поема имплозно слънцето
който примесва руническите му плетеници
тялото тогава електрическо
като стъписваща сапфирена змия
с арката на своите клетки
жива като вътрешни изменени видове
като око в аналогични води

повече не от досада
от употреба на вероломно хелийно зверство
разтегнато от парата на предателството
от замаяните невъзприемчивости на мулекулите

тук
в подобна свръхприродна оградена област
плувам в ръмженето на слънчеви кучета
в разпалени властващи спазми
като вътрешна дестилация
от мавърската прекоперниканска

като че
на върха на кеметически[2] ден
са съществували неустрашимите сфинксови геометрии
тези предбитийни личности на проблясък
вече не във формата на притеглянето като бастион
на задържащия се амоняк на гените

а като липсващ химически поток
тялото ставащо
вълшебният полет на преобразеното подкожие
на звънеца на безкръвен лиминален[3] кехлибар

* * *

Above the Human Nerve Domain
Will Alexander

To unlock predisposives in carbon  
to cancel sleep as pyretical drachma  
not as transaxial summa
or intense aboriginal invasive
but as promenade
as forgery by craft
as soiled apparitional anagram

yes
as a dark stochastic wheat drained of its magic as drift  
being boundary
being hellish invention as grasp

I am thinking of aroused electrical blockage  
of human monsoon killing as treaty
as breach
as strangled impulse by identity

I mean
the psychic root which is stained by dialectical illness  
by the thought contained in black ozonal mirrors
where general slaughter is reflected
where the mind impels its wits by bleak molecular isolation  
by stunted mangrove withdrawal
by absence from the life of euphoric solar trees

such prone negation
imploded from the realms of a suicide foundry  
of broken wisdom as diamond
it is an eon of fallen snow in a well
an injudicious barrier gone awry
the ingrained Eurocentric example
of the hatred of the darker integument
with its combative belligerence against the core  
of volational mystery

so what concerns me
is a yoga which implodes the sun  
which compounds its runics  
the body then electric
like a stunning sapphire serpent  
with the arc of its cells
alive as interior alter species  
as an eye of analogical waters

no longer of ennui
of the praxis of perfidious helium atrocity  
extended by the vapour of betrayal
by the dazed imperceptives in the molecules

here
in such preternatural enclave
I swim in the murmur of sun dogs  
of kindled potentate spasms
like interior distillation
from Moorish pre-Copernica

as if
at the height of Kemetic day
there existed the dauntless sphinxian geometries  
those pre-existent personas of lightning
no longer of the form of gravity as bastion  
of lingering ammonia in the genes

but of absent chemical flaw
the body becoming
the magic flight of a transmuted corium  
of the bell of a bloodless liminal amber


[1] Неопределено дълъг период от време. - Б. пр.
[2] Религиозната доктрина за възстановяване на египетския политеизъм. - Б. пр.
[3] На прага на възприятията. - Б. пр.